Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи: ГЕРБ е единствената партия, която разкрива толкова много реални възможности пред младите хора

Георг Георгиев е зам.-министър на външните работи. От 2014 година досега е председател на Младежки ГЕРБ. Народен представител е в 43-то Народно събрание в периода 2014 – 2017 година. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със степен магистър по Политическо консултиране. Той курсист в първия випуск за политически лидери на Института за политика, „Паисий Хилендарски“.

 

Какви са настроенията в управляващата партия на прага на Председателството на Съвета на ЕС?
Г.Г.: ГЕРБ винаги е подчертавала изключителната важност на председателството за международния имидж на страната ни и утвърждаването й като лидер в ЕС. Намираме полемиката, която се разрази в последните месеци като несъстоятелна и малозначна за успешното провеждане на председателството. Разбира се, че техническите детайли са важни, но далеч по-важни са темите, акцентите, посланията, приоритетите. От тази гледна точка ние се чувстваме добре подготвени. Външната ни политика разглежда председателството като приоритет от особена важност и благодарение на мобилизирания капацитет съм уверен, че ще се справим отлично, като ще отговорим на високите очаквания и стандарти на нашите приятели и партньори от ЕС.
Каква роля е отредена на младите хора в партията в тази насока? Вие сте техен ръководител и зам.-външен министър. Какви възможности за личностно развитие откривате на този хоризонт?
Г.Г.: ПП ГЕРБ е единствената партия, която разкрива толкова много реални възможности пред младите хора. За нас, това че те са бъдещето е не просто декларирано пожелание, но и реалност. Младежката организация на ГЕРБ понастоящем има четирима представители в НС, най-младия член на ЕП, най-младите кметове, общински съветници, най-младите представители в изпълнителната власт, включително във втория управленски ешелон. По този начин ние гласуваме доверие, но и делегираме отговорността на всеки съвестен и почтен в намеренията си млад човек сам да взима участие в процесите, които определят неговите собствени живот и бъдеще, но също така и тези на общността, в която живее и се развива, на града си, на държавата като цяло. Ако повече политически партии се отнасят със същия респект и зачитане на способностите и капацитета на младите подобно на нас в ГЕРБ, вярвам че и резултатите както в публичния, но така също и в частния сектор няма да закъснеят и младите хора ще демонстрират в пълна степен на какво са способни.
Колко тежи младостта в политиката и властта?
Г.Г.: Тежестта си всеки определя сам. Тук въпросът разбира се опира до умения, компетентност, морал, но не на последно място и до самоувереност – да знаеш, че можеш и си способен да го покажеш. Днес повече от всякога се нуждаем от млади и необременени хора, които с иновативното си и изчистено от предразсъдъци мислене да работят за държавата и защитата на нейните интереси. А усещането ми, особено с оглед на някои неотдавна настъпили събития на европейската политическа сцена, е че младостта ще се цени все повече на всички нива.
Защо, според Вас, толкова трудно обществото ни намира баланс в нагласите си към политическата класа? Хем иска нови лица, хем веднага след появата им ги обругава. Иска стабилност, но рядко дава толеранс и кредит на доверие.
Г.Г.: Обществото е преминало през не малко предизвикателства, нерядко е оставало с неоправдани очаквания. Различни “нови” са давали обещания, които по-късно са се оказвали неизпълними. Предполагам на това се базира и предпазливият подход на хората към новосъздаващите се политически субекти и техните представители. Силно вярвам обаче, че именно тук е големият принос на ПП ГЕРБ към публичния живот в страната. Систематично следвайки предизборните си обещания, преобразувайки интересите на избирателите в политически решения, ние съумяхме да докажем, че политиката не е “мръсна работа”, а такава в услуга на гражданите и обществото. Струва ми се, че това сериозно изчерпа възможностите на нови политически играчи да се включат пълноценно и да предложат политики, които да бъдат припознати от хората. Самият факт, че ГЕРБ е единственият пълноценен и системен политически субект в дясното пространство, след като други се провалиха дори след присъствие в управлението, доказва че толерантността и кредитът на доверие имат своите предели и измерения, а гражданите вече не са склонни да ги дават даром.
Сегашното държавно управление е втори коалиционен опит за ГЕРБ. След един неуспешен такъв, доста тежък цикъл от избори всяка година от 2013-та насам, как бихте описали актуалната ситуация за ГЕРБ – и като мандатоносител, и като най-голямата партия в страната?
Г.Г.: За 10 години на върха на държавата ГЕРБ натрупа много и ценен опит. Това, което отличава нас от всички останали е, че ние третираме властта като отговорност и инструмент за изпълнение на исканията на гражданите, които ни гласуват своето доверие. Два пъти ясно показахме, че властта за ГЕРБ не е самоцел и когато има дори намек, за това че хората са разколебани в доверието си към нас и нашата способност да упражняваме пълноценно държавното управление, ние се оттегляме и оставяме народът да се произнесе. Актуалната ситуация мога да характеризирам като спокойна. Партията е пределно мотивирана, предизборната програма е успешно трансформирана в управленска такава и се изпълнява в пълен обем. Приоритетите на правителството са ясни, добре структурирани и се следват устойчиво и систематично. Това е и най-голямото предимство на ГЕРБ – ние сме предвидими и открити в отношенията си с българските граждани. От нас не могат да се очакват резки маневри, които да разклатят стабилността в страната, нито демонстрация на безотговорно отношения към важните точки от дневния ред. Кабинетът на г-н Борисов направи България фактор на световната и европейска сцена и това се отчита от всички, личи си в отношението на другите към нас. От тази гледна точка аз намирам ГЕРБ в отлична форма и като мандатоносител и като най-голяма партия, макар че двете неща са изключително свързани помежду си.
Понятието „коалиция“ за българите е в откровено тъмни краски. Какво променя тя като начин на мислене, работа и възможности за промяна у всеки политик, участващ пряко в процеса?
Г.Г.: Тези тъмни краски имат своето обяснение и то лежи в недалечното минало, за жалост формирани от явления с участието на едни и същи политически играчи. И в периода 2005-2009 и по късно 2013-2014 се разкри негативната страна на коалиционната политика. Не такъв за щастие е примерът, който даде ГЕРБ. И двете коалиции, които формирахме бяха съставени пред очите на избирателите, с ясно структурирани програми и коалиционни споразумения, така че да са видни правата, задълженията и отговорностите, както на коалиционните партньори, но така също и на онези, които подкрепят коалицията без да участват формално в нея. Формирането на коалиционни управления е неизбежно. Партийният плурализъм, броят на политическите играчи и многопластовото ни общество със своите различни интереси предопределят характера на властта и в това няма нищо лошо, стига политическите субекти да са честни веднъж в отношенията си с избирателите, но и помежду си, за да успеят да съставят управление базирано на споделени принципи и разбирания за защита на националния интерес.
Сблъсквали ли сте се с градивна опозиция и какво е тя в действителност?
Г.Г.: Със съжаление ще отбележа, че рядко. Винаги съм казвал, че целта на опозицията не е просто да иска оставката на кабинета, а да предлага реални, работещи алтернативи. Когато казваш, че нещо е неефективно, то трябва да си готов с насрещно предложение, нали така? В лицето на опозиционните партии обаче виждам самоцелно противопоставяне и конформизъм, които с нищо не допринасят за по-доброто функциониране на властта. А именно това е целта на опозицията – да бъде коректив и гарант за по-добро управление. В крайна сметка интересът на всички политически субекти следва да съвпада с държавния и обществения или поне аз така разбирам градивността и отговорността. И не на последно място, партиите не следва да определят себе си като опозиционни само на база фактора дали формално са част от властта или не. Това да се съгласяваш с даден тип политика и да я схващаш като правилна по какъв начин зависи от участието ти в кабинета? Или ако няма кресло, няма и подкрепа? Това не е логично.
Колко важно е образованието на политиците у нас?
Г.Г.: Образованието е важно за политиците точно толкова, колкото и за всеки друг човек. Разликата е, че в политиката често най-същественото не би могло да бъде преподадено и съответно научено. Или се честен, или не си. Или си морален, или не си. Или си справедлив, или не си. Няма школа за това освен житейската такава. Но със сигурност малограмотността не би била подкрепящ фактор, длъжен съм да се съглася и да кажа, да, образованието е много важно за всички политици – у нас и по света.
Институт за политика налага висок стандарт на знание и опит за представителите на политическата и управленска класа. Какъв нов поглед върху хората и събитията Ви дава обучението в програмата за политически лидери?

Г.Г.: Надявам се форматът да се запази като платформа за формиране на знания и умения у участниците на първо място. Не по-малко важна е и възможността, която той предоставя за активен диалог и обмяна на опит и идеи между представители, които иначе вероятно не биха споделяли общи възгледи и подход към политиката. Хоризонтите на Института за политика са широки. Вярвам че организаторите ще съумеят да намират все нови и иновативни подходи както по отношение на образователните практики, които използват в процеса на обучение, но така също и да привличат лектори-практици, които да споделят с курсантите не само теоретично знание, но и да ги въведат в реалността такава, каквато е – неподправена и с всички свои дефицити.
Кое е първото нещо от Институт за политика, което решихте да адаптирате и използвате в работата си? И в Министерство на външните работи, и в ПП ГЕРБ?
Г.Г.: За да бъда напълно честен с Вас ще кажа, че трудно извършвам нововъведения, в чиято пълна функционалност не съм се убедил напълно. Като политолог и практик съм се научил, че не винаги привнесеното знание е на 100% съотносимо към реалността, в която се развиваш и работиш. Въпреки това мога да твърдя, че подходът ми по отношение на околните, включително и тези, с които не споделяме еднакви възгледи, се промени и стана по-толерантен и разбиращ. Скептицизмът ми в определени отношения отстъпи място на оптимизъм, че все пак младите политици разбират смисъла на работата в полза на държавата и нейните интереси, независимо от тясно партийните обвръзки.