Невена Петкова, областен управител на Габрово: Образованието и неформалното обучение са част от решението как повече хора да намерят достойна работа

Областният управител на Габрово Невена Петкова е курсист в Институт за политика. Тя е част от четвъртия випуск „Симеон Велики“, „Програма за политически лидери“.

 

В България има ясно очертан проблем с липса на квалифицирани кадри. Споделяте ли тезата на бизнеса в качеството си на областен управител на Габрово?

Петкова: Да, така е. По-важното за мен е, че този проблем не е само дефиниран, а вече се предприемат мерки за преодоляването му и то съвместни мерки между представителите на бизнеса, правителство, областни администрации, общини. Най-голямата инвестиция в решаването му е инвестицията в образование. Изключително важно е, че правителството определи това като национален приоритет и предприе реални мерки, включително и финансови в тази сфера.

Като областен управител с моя екип сме заложили амбициозната задача по прилагането на целенасочена политика в областта на кариерното ориентиране, което е необходимо условие и нашият адекватен отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени. Накратко ще ви разкажа какво реализирахме като програма и продължаваме в момента. Щастлива съм да споделя, че добрият пример беше подкрепен и от министъра на образованието и разработеното от нас ще залегне от следващата година в един голям проект на Министерството за дейности по интереси на учениците.

За всички е ясно, че образованието и неформалното обучение са част от решението как повече хора да намерят достойна работа и да се отговори по-добре на нуждите на икономиката. Ето защо Областна администрация-Габрово, съвместно с Регионалното управление на образованието, разработихме Програма за допълващи дейности към кариерното ориентиране на учениците. Програмата включва нормативни основания, цели, задачи и графици за изпълнение, но основният приоритет който си поставихме беше това да представим на младите бизнес потенциала на региона ни. Изготвихме списък на професионалните сектори, в които има дефицит на кадри; поканихме за наши партньори фирми, организации и институции, които в продължение на една седмица приемаха всеки ден групи от ученици от различните средни училища в региона. Целта ни беше учениците над 16 години не само да наблюдават работния процес, но и да бъдат включени в онова, което виждат. Резултатът от тази наша работа е едно договорено споразумение за сътрудничество, както и лятна практика на ученици, по тяхно желание, във фирми, които са посетили в рамките на тази програма.

През настоящата учебна година продължаваме като надграждаме програмата, включвайки и още една възрастова група ученици, а имено VI и VII клас. До момента в рамките на две седмици 1711 ученика посетиха държавни институции и предприятия. Предстои вторият етап от програмата, който е насочен изцяло към бизнеса и е за по-големите ученици. Той ще се реализира в рамките на месеците март и април 2019 г.

С това всички партньори в програмата се надяваме да предизвикаме интерес към онези професии, необходими за развитието на нашия регион. Вярвам, че това е верният път, защото дори и в пет деца да запалим искрата към определена професия е добър резултат. Трябва да мислим дългосрочно, затова трябва да помним и думите на Конфуций – „Ако вашият план е за 1 година, посейте ориз. Ако вашият план е за 10 години, посадете дърво. Ако вашият план е за 100 години, образовайте децата.“

 

Колко важно е професионалното политическо образование за практиците в това поприще днес?

Петкова: Ще си позволя като габровец да ви отговоря с чувство за хумор на този въпрос, като ви попитам „А колко важно е професионалното техническо образование за инженерите; професионалното медицинско образование за медиците и т.н.?“. Това е пътят – професионално политическо образование за тези, които желаят да се развиват в политиката. Това очакват хората. Мисля, че в България мина времето, в което очаквахме месии да поемат управлението на страната и да осигурят нейното развитие. Гражданите вече залагат на обучени и компетентни хора, на хора с опит, които познават обществените и икономически процеси, на хора, за които развитието на страната ни е кауза. И не на последно място, макар това да не се учи, а да се възпитава – на морал в политиката и чувствителност към човешката болка.

 

В този ред на мисли, както и с оглед динамичния цикъл от избори, които ни предстоят през 2019-та година- за Европейски парламент и местна власт, очаквате ли промяна на модела на поведение у новата вълна политици по управленските постове?

Петкова: За жалост в политическото минало и настояще на страната ни има лоши примери на политическо поведение и говорене. Мираж би било да очакваме, че в следващата година, когато страната ни ще е изправена пред два избора, няма да станем свидетели отново на тях – популизъм, черен PR, фалшиви новини, подвеждане на избирателите. Но вярвам, че през годините на прехода голяма част от българите развиха чувствителност и интуиция в това отношение и няма да позволят да бъдат подведени от политици, за които развитието на страната ни не е кауза, от политици, за които участието в управлението е самоцел.

 

Какво Ви дава и с какво Ви предизвиква обучението Ви в Институт за политика?

Петкова: Институтът за политика е едно различно място, което изгражда капацитет от знания и умения у младите политици. Контактите, общуването с експертите лектори и колегите е едно от най-ценните неща, до които можеш да се докоснеш, до техния опит. За всеки млад за политиката, не толкова по възраст, човек тези обучения са безценни и съм благодарна за шанса да бъда включена в тях.

 

Колко възможна, според Вас, е мисията да се създаде нова класа политици, които да отговарят на обществените изисквания?

Петкова: Всъщност в България да си политик мисля, че не е „класа“ и не е престижно. Разбира се за това има причини, някои от тях обективни, създадени от политици през годините на прехода, които изградиха лош имидж на хората, които се занимават с политика. Това в никакъв случай не бива да отказва онези млади хора, които имат визия за развитието на страната ни, да работят в областта на политиката. Мисля, че има много хора, които създават истински политики, водещи до реален резултат и са в полза на обществото. Разбира се, по-лесно е да се показва лошият пример и да се създава лош образ, особено днес във времето на фалшиви новини.

Винаги съм считала, че държавата не е абстрактно понятие, държавата сме всички ние, нейните граждани. От нас като граждани избираме и политиците си. Затова, ако искаме политици с нов морал, нова класа, то този нов морал първо трябва да го изградим в обществото, да го възпитаме – у себе си, у децата, у учениците. Това зависи от всеки един от нас.

 

Много млади хора вече заемат отговорни позиции във властта. Като че ли хем е търсен ефект, хем се задават въпросите дали те имат нужните качества и опит за това. В същото време „изтичането на мозъци“ продължава да е тревожна тенденция за загуба на потенциал за страната ни. Къде е разковничето?

Петкова: Както вече споменах, в годините на прехода в управлението на страната ни и в политиката има лоши примери и лоши практики, затова опитът във властта не винаги е предимство и не винаги е полезен за обществото. Така че млади хора в политиката, без опит, понякога е по-добрият вариант. Освен това опитът често ни кара да мислим, че има неща, които са невъзможни, защото сме опитвали да ги постигнем и не сме успели и това е причина да не опитваме отново. Но за младите, без опит, те не са невъзможни и опитвайки е много вероятно да успеят. А това в обществената сфера и политиката е безценно. И не на последно място – човек цени това, което е създал и изградил, в което е инвестирал време, сили и енергия. Затова повече млади хора в управлението на страната означава, че повече млади хора ще милеят за нея и трудно биха я напуснали.

 

Имате впечатляващ, особено за една дама, професионален път преди да заемете сегашната си длъжност. Какво от работата Ви в системата на МВР успяхте да продължите като битка в дейността си на областен управител? Знаем, че битовата престъпност е бич, който отдавна не се възприема за новина. Тежестта и честотата на пътно-транспортните произшествия станаха причина за едновременна смяна на трима министри. Агресията в обществото ескалира до невиждани, като че ли, до момента измерения.

Може ли държавата да повлияе осезаемо на всички тези процеси, през какви лостове и в какви срокове?

Петкова: Тринадесет години в системата на МВР е достатъчно дълъг период, за да изградиш чувствителност към проблемите на хората и да се научиш да полагаш усилия за решаването им. А заеманата от мен длъжност ме научи на оперативна самостоятелност, да поемам и нося отговорност. Система, която развива чувство за справедливост. Това е и моето продължение като „битка” в дейността ми на областен управител.

Виждате, че политическа отговорност се поема и непрекъснато се въвеждат мерки за справяне с критичните за обществото ни проблеми. Всички искаме да живеем добре. Но питаме ли се с какво допринасяме, какъв е нашия личен пример, на какво учим децата си? Затова аз не мога да се ангажирам и да Ви кажа в какви срокове държавата ще повлияе на тези негативни процеси. Това, което аз мога да направя е да дам своя личен пример като областен управител, и като гражданин. Да предприема всички необходими мерки заедно с отговорните институции в нашата област, за да предотвратим тези процеси и да работим за тяхната превенция. Всеки трябва да започне от себе си, от своята работа и компетенциите, които има и възможностите, които му дава тя, да направи всичко необходимо. Резултатът може да не е мигновен, но поне ще е стъпка в правилната посока за разрешаване на всяка ситуация.

 

Жени са на ключовите постове в управлението на Габрово. Предимство или предизвикателство е българката да бъде част от активния политически живот в България днес?

Петкова: Добрият пример с община Габрово и това, че кметът г-жа Таня Христова е в Комитета по регионите е показателен, че освен предизвикателството, жените да бъдат част от активния политически живот, е и нужно и полезно за обществото ни.

Според данни на Евростат 7,3 млн. души работят на ръководни позиции в ЕС като 2,5 млн. или 35 % са жени, а за България процентът е около 40. Така че да, благодаря за въпроса, защото е време да поговорим за онова, което ни вълнува. Смятам, че политиките за равенство са от изключително важно значение за икономическия растеж и конкурентоспособността. Смятам и, че България е добър пример в това отношение. Не случайно непрекъснато се призовава за действия за насърчаване на равното участие на жените и мъжете при вземането на решения на всички равнища и във всички области, така че да се използват пълноценно способностите на всички високообразовани и квалифицирани граждани. Всъщност всяко предизвикателство пред нас жените се превръща в предимство, защото така трупаме още повече опит, ставаме по-уверени в себе си и способностите си, ставаме независими. За съжаление все още има предубеденост в някои сектори, където предпочитат мъжко присъствие. Това за жените означава много повече работа и повече усилия да се наложат в избраната от тях професионална сфера. Но примерите които виждаме в нашата страна, резултатите, които жените постигат, смятам ще помогнат за преодоляване на предубедеността.

 

Факт е, че коалиционното управление трудно сработва в България. Доказа го преждевременно прекратеният мандат на ГЕРБ с Реформаторите преди, както и постоянните скандали в „ малката коалиция“, които се отразяват пряко на „ голямата“, сега. Какъв прочит имате на тази непродуктивна тенденция и как се осигурява спокойствието на обществото при подобни ежедневни напрежения по най-високите етажи на властта?

Петкова: Коалиционните управления не ги налагат политиците, те са изборът на обществото ни. И това е много показателно какво искат българите, когато с избора си налагат обединение между различни партии. С това хората казват, че не искат да се делим на леви, десни, крайно десни, сини, червени и зелени, а че е крайно време да работим заедно за развитието на страната ни. Девизът на отминалото Българско Председателство на Съвета на ЕС беше „Съединението прави силата”. Този девиз важи за всички нас. Отдавна трябва да сме разбрали, че само заедно можем да постигнем много повече набелязани цели. Не е лесно, защото често това налага първо да обърнем внимание към себе си, да преодолеем себе си, но направим ли го, тогава ще започнем да мислим в една посока. Ние сме една общност и сме отговорни за онова, което се случва около нас. Но преди всичко трябва да бъдем отговорни към себе си, за да можем да очакваме същото и от хората около нас. Трябва да бъдем внимателни в мислите и думите си, да спазваме хигиена на общуването и да знаем, че нищо в пространството не се губи, а напротив.