Четвъртият випуск на програмата „Обучение на политически лидери“ ще се нарича Симеон Велики. Името беше избрано като първо и основно предложение след близо едночасова емоционална дискусия.

Интересни са и останалите идеи за патрон на випуска: Васил Левски, Васил Априлов, Алеко Константинов, Джон Атанасов, както и Захари Стоянов. Постигането на консенсус, условието за приемането на име на випуска, беше динамична комбинация от аргументи, похвати на убеждаващо говорене и манипулация. Участниците във випуск „Симеон Велики” се обединиха около тезата, че само със знанието за величието на историята и предците ни можем уверено и успешно да пишем нейните нови страници.

В програмата „Обучение на политически лидери“ се обединяват знанието и опита на най-добрите преподаватели и практици в България. Програмата е разделена на 5 сесии, като всяка е с продължителност 1 седмица. Курсът е с продължителност 320 часа.

Първите три випуска в Институт за политика избраха за свои имена Паисий Хилендарски, Константин Преславски и Пенчо Славейков.

Цар Симеон Велики

Симеон I Велики е български владетел (цар), управлявал Първата българска държава от 893 до 927 година. Успешните войни на Симеон довеждат до най-голямото териториално разширение на България в цялата нейна история и я превръщат в най-силната държава на тогавашна Източна Европа. Неговото царуване е и период на културен разцвет, наричан по-късно Златен век на българската култура. При управлението на Симеон Средновековна България се превръща в литературен и духовен център на Славянска Европа. В това отношение Симеон продължава политиката на своя баща Борис за утвърждаване и разпространяване на славянската култура и привличане на учени и писатели в страната. В Преславската и Охридската книжовна школа, основани при Борис, се концентрира книжовната дейност и при управлението на Симеон, като през този период там е създадена и новата азбука – кирилицата, която днес се използва от над 300 000 000 души. Симеон превръща новата българска столица Преслав във великолепен религиозен и културен център, предназначен по-скоро за демонстрация на разцвета на царството и за владетелска резиденция, отколкото за военна крепост. Със своите повече от двадесет кръстокуполни църкви и многобройни манастири, своят внушителен царски дворец и Златната (Кръгла) църква, Преслав е истинска имперска столица. Нивото на изобразителното изкуство на епохата се вижда от преславския стил илюстрована керамика, образец на която е известната икона на Теодор Стратилат.

Колко и защо е велик Симеон Велики?

Авторитетът на средновековните, възрожденските и съвременните автори е издигнал единодушно цар Симеон в един вид икона на българската история. Икона – да, но тази икона не е нито най-светлата (кaто Левски), нито най-славната (като Аспарух), нито най-драматичната (като Самуил), нито най-„исконно българската” (като Йоан Рилски).

Единодушно – да, защото той постига идеала за облика българската държавност. За съвременниците му цар Симеон на първо място е строител, „книголюбец” и не само щедрият меценат, а и душата на онази грандиозна културна програма, наречена по-късно „Златен век”. Накратко – в нашата памет Симеон се асоциирал с онова, което днес наричаме просперитет, а блясъкът е бил една от централните характеристики на неговата епоха, векът на цар Симеон Велики. 

Оттук нататък не си задавай въпроса „Защо съм българин?“ . Просто си кажи – „Ще го направя, защото съм българин. Защото ние правим нещата, не се страхуваме“ . И тогава денят ще бъде светъл, тогава ще върнем тази частица светлина и в себе си. Тогава няма да бягаме от проблемите, а ще се изправим срещу тях. Защото сме българи. Защото правим това вече над 1300 години.