Проф. Антоанета Христова: Изтичането на данни е политическа атака, която има и положителен ефект

Проф. Антоанета Христова, политически психолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод кандидатурата на заместник-главния прокурор Иван Гешев за главен прокурор.

Водещ: Проф. Христова, първият кандидат за главен прокурор е заместник-главният прокурор Иван Гешев. Кандидатурата му е издигната от настоящия главен прокурор и членове на Прокурорската колегия. След представянето първи реагираха от „Демократична България“ и бившия правосъден министър Христо Иванов определи кандидатурата като „недопустима“. Ще се създаде ли политическо напрежение?

Антоанета Христова: Там, където вече има напрежение, те вече реагираха. Тоест източникът на проблем е „Демократична България“ по отношение на кандидатурата на Иван Гешев. Защо това е така: вие знаете, че при тях това е профилно говорене, тоест за тях съдебната система, реформите в нея, темата за справедливостта и за външния контрол върху нашата съдебна система, са типични теми, които ги отличават и теми, които те водят от началото на създаването си. Сега, защо точно те са срещу тях? Защото са си набелязали главния прокурор в момента като враг номер 1 на системата. Знаете, че по принцип съдът и от другата страна на прокуратурата са по-близки на сърцето на „Демократична България“, но това са политически игрички. Ако говорим за обществено мнение, защото аз това разбирам повече, общественото мнение по принцип е критично и то много високо критично към всички елементи на съдебната система – и към съд, и към прокуратура, и към адвокатура, и към ЧСИ-та. Всичко, което е свързано със съда и с реализацията на решенията му са под удара на тежка критика от страна на общественото мнение и това не е случайно. В момента обаче търсенето на решения отвън е средство, за да се справим с проблемите в България. Аз също смятам, че външният контрол е метод, е технология, която може да бъде използвана, за да може българите, които много често минават границата на поносимостта по отношение на спазване на етика, морал и професионализъм, могат да се подчинят или да се притеснят от външния контрол. Да, това е средство, затова „Демократична България“ има право да искат силен външен контрол върху съдебната система. Но истината е, че в случая нещата са в ръцете на давещите се, и каквато и да е външна система, ако няма и борба вътре между тези структури на съдебната система, да се справят с проблемите си, ние няма да можем да излезем от това недоверие на общественото мнение към тях. Изборът на главен прокурор е част от този път. Истината обаче е, че ние в момента виждаме кандидатурата на човек, който привлече много силно очите на всички с много акции, с много, бих могла да кажа, смели акции, които да, не са достигнали до своя край, само едно от делата им, до колкото си спомням, решения на първа инстанция, делото „Иванчева“, но човек, който твърдо извършва действия, които не мога да кажа, че не са безопасни. Знаете, че все пак хора, които са свързани с много пари, са в момента в затвора и чакат процедурите си съответно в съда. Така че той е човек, който е показал действия. На второ място ми се струва, че човек, който не се страхува от медии. Знаете ,че той доста често излиза по медиите и е готов да дава интервюта. Може би това го отличава в някакъв смисъл от сегашния главен прокурор. И тази публичност, плюс тази смелост, да речем, която е демонстрирана до този момент, може би най-много този прокурор в България след промените, може би му дават едно морално право да бъде кандидат, наистина. Но че „Демократична България“ не е доволна – не е доволна. Естествено, защото той е свързан с лобито на Цацаров. Така че това ще бъде – „Демократична България“ ще създаде проблема и шума в системата по процедурата на неговия избор.

Водещ: А ще успеят ли да увеличат шума, привличайки и други партии в своето недоволство?

Антоанета Христова: Не ми се струва, че това ще бъде така. Забележете, че в оценката на работата на Цацаров до този момент само „Демократична България“ е най-шумна. Повечето политически сили, които са се изказвали по темата „работа на главния прокурор“ е, че Цацаров е един от добрите главни прокурори. В този смисъл „Демократична България“ ще останат, ми се струва, сами. Няма да могат да привлекат други. За ГЕРБ е ясно. Не случайно министърът на правосъдието, според мен, не взима участие в номинирането на главен прокурор, именно за да предпази ГЕРБ от това да бъде припознат одобрен кандидат пред кандидатура на политическата партия. Да, ГЕРБ и БСП предполагам, че ще останат в пасивно състояние по отношение на избора.

Водещ: Очаквате ли изборът на тази кандидатура на Иван Гешев, да бъде един вид обединител и да не се появяват други кандидатури?

Антоанета Христова: Не знам как ще протече процедурата на избор. Всеки избор, не само за главен прокурор, психологически и процедурно минава през няколко етапа. Казвам психологически, защото, когато има само един кандидат, важно е той все пак да набере необходимите гласове. На него му трябват, мисля, че минимум 17 гласа. Това означава, че съдебната колегия, колегите от съдебната система, ще трябва да го подкрепят, част от тях поне. Дали това ще се получи? Дали ще набере необходимата бройка? Това е големият въпрос. Защото, ако той не набере, тогава, предполагам, че процедурата ще трябва да започне отново, без да съм вътре и да разбирам, но такава е логиката на всяка процедура. Предполагам, че до този момент, докато не се разбере дали около него няма да се събере достатъчно брой подкрепа, той ще остане един като кандидат.
Водещ: Вчера излезе проучване на общественото мнение на Изследователски център „Тренд“, според което се увеличава делът на убедените, че правителството ще изкара пълен мандат. Постоянно в публичното пространство се говори как определени негативни събития оказват влияние върху имиджа на управляващите. Сега искам да поговорим с вас и да обърнем внимание кои са положителните събития, които може би са накарали тези хора да смятат, че третото правителство на премиера Борисов ще изкара мандата си?
Антоанета Христова: Да кажем така. Всички партии съществуват в конкуренция пред избирателя, пред общественото мнение. Конкуренцията има много общо с конкуренцията при учениците, и оценяването им по отделни предмети – един от предметите е поведението на лидера им, друг от предметите е в каква степен изглеждат единни, подават еднозначни послания, третият е до каква степен политиките им съответстват все пак на говоренето, присъствие в медиите, и така нататък. Тоест по много елементи, човек без да съзнава, на практика добива впечатление за работата на дадена политическа партия. Разбира се, и това до колко тя е успяла на последния изпит, а в случая това бяха европейските избори, е също елемент от оценката, но не е единственият елемент от оценката. Единственият конкурент на ГЕРБ е БСП. Само че, когато погледнем двамата ученика ГЕРБ и БСП, виждаме, че посланието, което дава ГЕРБ, е на единно говорене, на вътрешен конфликт, който беше овладян, на вътрешен проблем, визирам Цветан Цветанов, който беше овладян умело до този момент, и на един лидер, който е много активен, прави много сериозна кампания и е твърд в своето присъствие с ефикасност. Ефикасност за хората и за различните населени места, през които той минава и прави своята кампания в момента. Освен това с много сериозен опит за пренареждане и за превръщане, изчистване на партията в устойчива. Изчистване там, където хората не са успешни или не са доказали, че са добри лица на партия ГЕРБ, поне такава беше заявката. Все още това заявление е в процес и ще видим дали то ще бъде реализирано, за да бъдат хората удовлетворени отвън, тоест, че партията си е свършила добра работа. От другата страна имаме БП, която излъчва послание за разделение, за сериозни чистки, които прави в момента лидерът по места, но чистките не са такъв тип чистки като на ГЕРБ, тоест изчистване, което завършва без конфликт, което е подкрепено от по-голямата част от хората или поне, ако не е подкрепено, то те са с ясна партийна дисциплина. При БСП имаме много, да го кажа в кавички, кръв, много драми по места, много жестокост излъчва в момента смяната на голяма част от лидерите по места на партията. БСП три месеца преди изборите, се занимава основно, тъй като тя не може да даде послание за управление, както го дава Борисов, се занимава доста със себе си, с разделянето си с определени хора и то с тежки разводи. Тези две послания дават много ясен знак на избирателя, че в момента няма и смисъл да се мисли за предсрочни избори. Затова и резултатът на колегите от „Тренд“ е коректен. Аз също, без изследване, мога да кажа, че в общественото настроение няма очакване за предсрочни избори. Между другото, искам да подчертая, че във ваши интервюта съм казвала, че и преди нямаше такива настроения. И преди имаше убедеността, че се говори за предсрочни избори повече политически от страна на опонентите на ГЕРБ, отколкото това да е отражение на реална обществена нагласа. Повече обществената нагласа като че ли беше повлияна от медийното говорене и от говоренето на опозицията. Спомняте си, че БСП говореше „Ето, ние сега ги сваляме, сега до септември…“. После стана нова година, после минахме пролетта, изборите ще бъдат две в едно, тоест всичко беше „идват предсрочни избори и ние сме сигурни, че те ще се случат.“ Не се случиха. И тъй като, ако човек има, в кавички го казвам, хигиенично око на анализ, виждаше какво става в общественото настроение. В момента няма условия за предсрочни избори, особено след победата на европейските избори. И резултатите са точни.

Водещ: Обществено настроение как се оценява казусът за изтичането на данни от НАП?

Антоанета Христова: Сложно се оценява. Никога оценката не е еднозначна. От една страна това е гаф, и то гаф от гледна точка на това, че системата не е била достатъчно подсигурена. До колкото разбирам, даже не е била припозната като първостепенна за националната сигурност. Защото, доколкото разбрах, вчера е имало втори хакерски опит към Агенцията да личните данни, и този опит не е успял. Какво значи това? Значи, че има системен опит за създаване на някакъв вид лийкс. Лични данни лийкс, да го наречем. Може би не е НАПлийкс, защото НАПлийкс е друг случай, но от него трябваше да тръгнат лични данни лийкс и да бъде атака срещу управлението. Аз за себе си, без да имам доказателства, само на базата на анализ, съм сигурна, че това е политическа атака. Така както апартаментгейт беше пазен и беше планирал за атака, въпреки че той изигра, както знаете, в моята оценка, политически ефект. Много положителен ефект, свързан с разбъркването, с разчистването, с проверките, със смяната на много хора. За мен е подредена политическа атака. Откъде? Аз има своята хипотеза, но нека не я казвам сега. Добрата новина е, че този, какъвто и да е лийкс, който се опитват да направят опозицията, ще изиграе положителен резултат и допускам, че в момента много внимание ще се обърне на всички видове защити, които са особено важни за националната сигурност. В същото време постепенно ще се изчисти източникът, ще разберем откъде идва атаката. Защото едното е знак плюс, едното е положително за държавата, другото е някак си некоректно като начин на атака. Некоректно, защото има легитимни начини да посочиш проблема, легитимни начини да се бориш с опонента. Българинът ги усеща тези неща, даже да не може да ги изговори докрай. Но българинът определено очаква много други неща, не очаква лийксовете. Те затова не могат да придадат позитив на нито една от политическите партии. Българинът очаква да се подобри неговото благосъстояние, да има социална система, която да работи по-добре за него, да се увеличат заплатите, лекарите да имат своето достойно съществуване, образованието да е адекватно за нашите деца, да ги задържаме в България, да има ценности и да се говори за друго, не за това, за което се бият политиците, разбирате ли? Защото българинът е достатъчно интелигентен, да разбере, че темите, по които се бият, не са решени в голяма степен на световно ниво. А ние се бием тук чисто политически. И в същото време, там обаче са решени други неща, които тук не са. А за тези други неща ние не говорим.

Водещ: Дали е с положителен знак и колко важни са предложенията на БСП и ВМРО кметовете да се избират в населени места съответно с 150 жители е предложението на БСП и над 200 жители – на ВМРО, а не както е в момента, при над 350 жители? Колко важно това е за предстоящите избори?

Антоанета Христова: Винаги изборът отдолу е добра демократична практика. За съжаление много често в тези населени места няма достатъчно хора, които могат да изпълняват тази работа. Проблем на малките населени места въобще не е свързан даже с това кой ги управлява, а с ресурса, липсата на достъп до какъвто и да е ресурс. С това, че по-големият кмет не отпуска ресурс на малкия кмет, а той трябва да решава неща на място. Последните месеци какво се случва, масово нерешен проблем с водата в България. През 21-ви век, половината ни държава страда от липса на добра ВиК инсталация. Хората не искат много, те искат елементарни основни условия за съществуване. Затова извън уточнението, че няма ресурс, има смисъл да бъдат избирани кметове и в по-малките населени места, за да дадат тези хора доверието си на човек, в който вярват, че ще защитава техния местен интерес.