Свободата на изразяване е ценност за българите, но включва и езика на омразата

Свободата на изразяване е ценност не само за медиите, но и за огромна част от обществото у нас – близо 84%. В същото време обаче над 64% от българите разбират това достижение на демокрацията у нас и като право да се използва език на омразата.

Ценност ли е свободата на словото? Толерираме ли езика на омразата? За кого е важна свободата на изразяване? Върху тези теми се фокусира проучването на Института за политика и Института за изследване на населението и човека при БАН, ръководено от политическия психолог проф. Антоанета Христова.

Привързаността към свободата на словото е най-висока при групите на възраст 26-45 г., чиито съзнателен и активен живот започва след промените.

Като цяло хората над 56-годишна възраст и тези с най-нисък икономически статус, както и тези с ляво политическо самоопределение, са по-скептични, че свободата на изразяване е ценност. Най-ниска е стойността при 66-75-годишните, докато при хората над 75 оценката отново леко тръгва нагоре. Тенденцията е донякъде парадоксална, но и обяснима с цензурата, които българите от тези поколения помнят. Но има и втора хипотеза: по-възрастните не приемат свободата на словото като безусловна.

Тя в известен смисъл се потвърждава от данните за приемането на езика на омразата – най-толерантни към този обществен феномен са най-младите на възраст между 18 и 25 г. Обратното –  най-висок е делът на хората над 66 г., които не смятат, че пълната свобода на изразяване включва и езика на омразата.

Проучването установи голяма поколенческа разлика между родители и деца:  66-75 годишните в най-голяма степен смятат, че днес всички могат да изразят мнение, докато младите – 18-35 годишните са убедени, че едни имат по-голяма свобода да говорят, а други – не. Т.е. хората, живели с цензура, оценяват по-високо сегашното състояние на правото на свободно изразяване, а според децата им то не е равно достъпно.  Тенденцията е обяснима с еволюцията на разбирането за свободите, но и с дефицитите, в които различните поколения влагат различен смисъл.

Още един парадокс – делът на крайно десните и крайно левите, които одобряват езика на омразата, е висок, но не е най-високият. Резултатите сочат, че като цяло нивото на приемане на езика на омразата е високо, а в дясната част от политическия спектър тя бележи пикови стойности.

Хората с по-високо образование и по-добър икономически статус в по-висока степен ценят свободата на словото и приемат езика на омразата като част от нея. Може да се предположи, че те имат повече самоувереност в способността си да правят разлика между език на омраза и акт на омраза и имат потребност от критично и директно говорене.

Изследването е национално представително, проведено е с 1200 преки интервюта в 44 населени места сред пълнолетни българи на възраст над 18 г. Осъществено е със собствено финансиране.

Slovo PPT